Трасиране на сграда преди строеж: как става и защо не бива да се пропуска

Проектът е готов, разрешението е в ръцете ви, багерът е поръчан за понеделник. Между тези три неща и първата копка има една стъпка, която понякога се смята за формалност: трасирането. Това е моментът, в който сградата от чертежа се пренася върху земята с колчета, пирони и боя. Ако бъде свършена небрежно, всяка следваща грешка се гради върху нея.

Какво означава да трасираш сграда

Трасирането е обратното на заснемането. При заснемането измерваме какво има и го рисуваме. При трасирането вземаме проектните координати на сградата и ги отбелязваме на място, така че строителят да знае къде точно минава всяка ос и всеки ъгъл. Работим от същите изходни точки, от които е правено заснемането на имота, за да няма разминаване между двата чертежа.

Отбелязваме осите на сградата, а не ръбовете на изкопа. Изкопът е по-широк, защото трябва място за кофража, за хидроизолацията и за хората, които ще работят долу. Затова колчетата за оси се изнасят встрани, извън бъдещата яма, на така наречените обноски: дъски на колове, върху които е отбелязано къде минава всяка ос.

Как минава един ден на трасиране

Преди да излезем, проверяваме проекта. Гледаме координатите на ъглите, отстоянията до границите, котата на нулата. Понякога още на този етап се вижда проблем: сградата в проекта е с половин метър по-близо до съседа, отколкото позволява отстоянието, или котата на пода е такава, че входът ще се окаже под нивото на улицата.

На терена поставяме инструмента върху известна точка, ориентираме се по втора и започваме да изнасяме ъглите. Всеки ъгъл се отбелязва с колче или метален пирон, а след това се измерва обратно за контрола. Ако разстоянието между два ъгъла по проект е 12,40 м, на място трябва да измерим точно толкова. Разлика от няколко сантиметра означава, че някъде има грешка, и я търсим, преди да продължим.

Накрая предаваме на строителя: показваме му колчетата, обясняваме кое какво означава и му даваме протокол с координати и коти. Хубаво е бригадирът да е там. Обяснение по телефона на следващия ден рядко върши същата работа.

Защо не бива да се пропуска

Сграда, поставена на грешно място, е скъп проблем. Ако е навлязла в отстоянието към съседа, може да се стигне до спор, а в лошия случай и до преработка на вече излята част. Ако е завъртяна с градус-два, това не се вижда на основите, но се вижда на покрива, където всяка греда излиза с различна дължина. Ако е с 30 см по-ниско от проекта, дъждовната вода тръгва към входа вместо от него.

Виждали сме и трите варианта. В единия случай строителят измерил от оградата с ролетка, защото „оградата си е на границата“. Оградата не била на границата. Основата била излята и вече нямало какво да се направи, освен да се преговаря със съседа.

Какво правим, когато нещата се разминат

Не всяка разлика е катастрофа. Ако при трасирането установим, че проектът не се вписва точно, спираме и говорим с проектанта, преди да се копае. Понякога решението е сградата да се измести с 20 см, за да спази отстоянието. Понякога трябва да се промени котата. Това са лесни корекции на хартия и много скъпи корекции в бетон.

Има и практическа страна. Колчетата се губят. Багерът минава през тях, дъждът ги отнася, някой ги маха, за да не пречат на камиона с чакъл. Затова изнасяме осите на обноски встрани от изкопа и ги закрепваме така, че да издържат целия период на грубия строеж. И все пак преди кофража на основите идваме отново и проверяваме. Една проверка е далеч по-евтина от един разбит фундамент.

Трасирането не свършва с основите

При по-големите сгради работата продължава на всеки етаж. Изнасяме осите нагоре, проверяваме вертикалността на колоните, даваме кота на всяка плоча. При сграда с шест етажа отклонение от сантиметър на етаж накрая става шест сантиметра на покрива, а това вече пречи на фасадата и на асансьора.

След като грубият строеж е готов, заснемаме построеното и го сравняваме с проекта. Този чертеж е нужен за кадастъра и за приемането на сградата, но за нас е и последна проверка на собствената ни работа.

Ако предстои строеж, най-добре е геодезистът да бъде включен, преди да е поръчан багерът, а не след като ямата вече е изкопана. Тогава може да се провери проектът спрямо реалния имот, да се трасира спокойно и да се остави достатъчно време за евентуални поправки. Примери от обекти, на които сме работили по този начин, ще намерите на страницата Наши обекти, а за конкретен въпрос ползвайте контактите.