Геодезическо заснемане на имот: какво включва и кога ви трябва

Повечето хора се сещат за геодезист в два случая: когато купуват имот и когато започват да строят. Заснемането обаче е полезно и в доста други ситуации, а понякога спестява спор, който иначе продължава години. По-долу описваме какво реално правим на терена, какво получавате накрая и кога си струва да ни повикате.

Какво представлява заснемането

Геодезическото заснемане е измерване на реалното положение на нещата върху терена: граници, огради, сгради, стълбове, шахти, дървета, наклони. Измерваме с тотална станция или с GPS приемник, в зависимост от терена и от това дали има видимост към небето. Резултатът е чертеж с координати, върху който всяка точка стои там, където е в действителност, а не там, където някой предполага, че е.

Има разлика между заснемане и скица от кадастъра. Скицата показва как имотът е записан в кадастралната карта. Заснемането показва какво има на място. В идеалния случай двете съвпадат. На практика доста често не съвпадат, и точно тук започва работата.

Какво включва един изход на терен

Първо търсим изходни точки, спрямо които да измерваме. Това могат да са геодезически знаци в района или точки, които определяме сами с GPS. След това обхождаме имота и измерваме всичко, което има значение за задачата: ъглите на оградата, стените на сградите, входа, пътя, канавката, характерните промени на терена. При по-големи или наклонени парцели измерваме и котите, за да получим релефа.

Времето на терена зависи от размера и от това колко е обраснал имотът. Малък равен парцел в града се измерва за час-два. Голям имот в края на село, с храсти и стар плет, може да отнеме цял ден, защото между всяко измерване се разчиства път за инструмента.

После идва обработката в офиса. Изчисляваме координатите, чертаем и сравняваме резултата с кадастралната карта. Ако има разминаване, го показваме ясно на чертежа, с числа, а не с общи думи.

Кога ви трябва

Най-честите случаи, с които се сблъскваме:

• Покупка на имот. Искате да знаете дали оградата е на границата и дали купувате точно това, което пише в документите.
• Спор със съсед за граница. Оградата е стара, никой не помни кой я е слагал, а съседът твърди, че е навлязла в неговото място.
• Преди проектиране. Архитектът и конструкторът не могат да работят по скица, на която няма релеф и реални обекти.
• Преди строеж. Заснемането е основа за трасирането на сградата и за вертикалната планировка.
• След строеж. Готовата сграда се заснема, за да се нанесе в кадастъра и да се сравни с проекта.
• Делба или обединяване на имоти. Без точни граници няма как да се разделят коректно.

Един пример от практиката

Един от типичните случаи: клиент купува парцел в покрайнините на София. Оградата е от бетонни колове и мрежа, поставена преди двадесет и няколко години. По кадастрална карта имотът е с определена ширина. Измерваме и се оказва, че оградата откъм единия съсед е на метър и половина навътре, а откъм другия излиза с половин метър навън. Общата площ горе-долу се запазва, но формата е друга и къщата, която клиентът си е представял, вече не се побира с нужните отстояния.

Това не е рядкост. Старите огради са слагани по спомени, по стар плет или по камък, който отдавна го няма. Ако заснемането беше направено преди покупката, клиентът щеше да преговаря за цената с тези числа в ръка. Направено след покупката, то поне му спести проектиране на нещо, което не може да бъде построено.

Какво може да се обърка

Най-неприятното е, когато заснемането покаже проблем, който никой не е искал да види. Сграда на съседа, която е стъпила в имота. Ограда, която се различава от картата с два метра. Стар кадастрален план, който сам по себе си е неточен и трябва да се поправя. В такива случаи чертежът е първата стъпка, а не последната. Понякога следва разговор със съседа, понякога процедура в кадастъра, понякога и двете.

Другото, което влияе на резултата, е достъпът. Ако не можем да стигнем до ъгъла на имота, защото е зад съседска барака или под три метра къпини, измерваме каквото е възможно и го отбелязваме. Затова преди изхода питаме какво има на място и молим, ако може, да бъде разчистено.

Какво получавате накрая

Получавате чертеж в цифров вид и на хартия, с координати на всички измерени точки, с нанесени граници по кадастрална карта и с реалните обекти върху терена. При нужда добавяме и релеф. Този чертеж после се ползва от архитекта, от конструктора и от нас при трасирането, така че си струва да бъде направен веднъж и както трябва.

Ако се колебаете дали вашият случай изисква заснемане, опишете го накратко на страницата за контакти. Понякога отговорът е, че е достатъчна скица от кадастъра. Понякога е, че без измерване не бива да се подписва нищо. ГЕОЦВЕТ работи по такива задачи от 1995 г. и предпочитаме да кажем кое от двете е вашият случай, преди да сте платили за нещо излишно.